"Северняшките славеи"

 

БОРИС МАШАЛОВ

 

 

Борис Машалов е български народен певец, известен изпълнител на песни от Северняшката фолклорна област. Роден e на 30 януари 1914 г. в град Севлиево в семейството на потомствени занаятчии и певци. Фамилното име идва от почестите, които получават като борци, от признанието им като именити занаятчии, търговци и певци. Пътувайки и търгувайки из България, бащата Никола Машалов научава любими народни песни от различни краища на страната, които по-късно ще се превърнат в ядро на музикалния репертоар на сина му. Певческият талант на Борис Машалов проличава още в ученическите му години, когато заедно със сестра си участва в празници на училището, в което учат.

На 12 години Борис напуска родния си град и заедно със семейството си се преселва в София. Той и четиримата му братя се учат на бояджийски занаят. Докато върши работата си из софийските улици, Борис пее – изпълнява еднакво добре народни песни, италиански канцонети, песни от градския фолклор. Това кара много любопитни минувачи да се спират и да слушат изпълненията му, често го викат на бис и го подканят да не спира да пее. Така се запознава с оперния певец Събчо Събев, който му поставя основите на вокалното пеене, а по-късно го съветва да се занимава само с народно пеене.

През 1937 г. Борис Машалов прави първите си записи на шлагерни градски и народни песни за грамофонната фирма „Симонавия” и получава покана от директора на Радио София – Сирак Скитник, да пее народни песни по радиото. Слушателите са впечатлени от внушителното изпълнение на песните „Денчо буля си думаше”,„Заблеяло ми агънце”,„Зън, зън, Ганке ле”. Този дебют в радиото кара Борис да свали от репертоара си градските и шлагерни песни и да се насочи към народните. Това поставя началото на творческата му дейност като певец на народни песни.

През 1949 г. Борис Машалов постъпва в Ансамбъла за песни и танци на народната армия като солист. С този ансамбъл обикаля по концерти в България, посещава и много други страни – СССР, Китай, Унгария, Германия и други. През 1954 г. пътуват на турне Урал – Сибир – Китай. За едно от участията в Пекин Машалов научава „Заблеяло ми агънце”на китайски и я изпява пред 50 хиляди души. Когато свършва изпълнението, целият стадион става на крака. По-късно Борис Машалов напуска Ансамбъла и става член на групата „Наша песен”, с която изнасят концерти по села и градове.

Борис Машалов е певец с неповторим глас – висок и звучен, с приятен теноров тембър. Той се утвърждава като любимец на публиката заради всеотдайното, вдъхновено и възторжено пеене, заради емоционалното отдаване на слушателите. На много от участията си изпълнява песни по желание на публиката. Пее без микрофон заради силния си, внушителен глас.

Репертоарът на Борис Машалов наброява около 400 песни, като преобладават хайдушките и семейно-битовите. Около 60 от песните му са записани и съхранявани в „Златния фонд” на БНР.

Дейността на Машалов като изпълнител на народни песни е неделима от работата му на събирач. По време на пътуванията си, лични или служебни, той винаги търси народни песни, записва ги, полага старание веднага да ги заучи. По спомени на съвременници например Машалов е записал „Заблеяло ми агънце” от цигани-мечкари в Северна България. В личния му архив има стотици писма с текстове на народни песни, изпратени от почитатели на любимия певец.

За изключителния му талант Борис Машалов е удостоен със званието „Майстор на естрадното изкуство”, награден с орден „Кирил и Методий” II-ра степен, а посмъртно и с орден „Кирил и Методий” I-ва степен. Най-хубавите му песни са включени в компактдиска на „Балкантон” „Заблеяло ми агънце”. За Борис Машалов са създадени три документални филма: „Легендата Борис Машалов” и „Пей ми песен” на БНТ; „Неповторимият Борис Машалов” на телевизия „СКАТ”.

Борис Машалов умира на 14 юли 1962 г. И до днес той продължава да бъде любим народен певец за поколения българи. За това свидетелстват неувяхващата младост на неговите песни, многото му последователи и подражатели и не на последно място – превърналият се в традиция национален конкурс „Борис Машалов”, провеждан в Севлиево от 1990 г.

РЕПЕРТОАР
Сред най-известните песни на Борис Машалов са:

„Заблеяло ми агънце”
„Атмаджа дума Страхилу”
„Мика мама дума”
„Мама Елка буди”
„Недо ле, Недке хубава”
„Радка платно тъче”
„Засвирили са, Дойне”
„Кехая вика из село”
„Вино пият петдесет юнака”
„Дедо оре на могиле”
„Зън, зън, Ганке ле”
„Нигде се боляст не чува, майно ле”
„Китка ти падна, Дено”
„Мятало Ленче ябълка”
„Провикнал се Никола” - текст
„Денчо буля си думаше”

 

ИВАН ПАНОВСКИ

Иван Пановски е един от най-популярните изпълнители на народни песни от Северняшката фолклорна област. Роден е през 1921 г. в село Борован, Врачанско. Още от дете се изявява като певец в детските утра на Борованската прогимназия „Отец Паисий”. По-късно, в Белослатинската гимназия, негов учител по пеене и музика е българският композитор Светослав Обретенов.

В периода 1942-1943 г. като войник в школата за запасни офицери във Велико Търново, Пановски се среща с композитора и диригента Тодор Попов. Оттук певецът за първи път чува своя глас по радио София като солист и индивидуален изпълнител на народни песни. Известно време Иван Пановски работи като офицер в Българската армия, в гарнизоните на Белоградчик, Враца и Плевен. Но и през това време не спира да пее. По-късно той е преподавател в Народно военно гранично училище.

От есента на 1951 г. Иван Пановски се изявява като професионален народен певец. Тогава записва прочутата си балада „Яничари ходят, мамо”. Участва в много любителски конкурси и фестивали, натрупва сценичен опит. През 1954 г. Пановски се явява на прослушване и започва усилена концертна и звукозаписна дейност. Това е златното време на малките музикални групи, които изнасят хиляди концерти и в най-отдалечените краища на България. Иван Пановски също създава своя група – „Весела седянка”. В тази група освен него пеят Магдалена Морарова, Кайчо Каменов, Кичка Савова,Славка Секутова, Ика Стоянова.

Изпълненията на Иван Пановски се открояват с особената си прочувственост и дълбочина. Гласът му е силен и звучен и същевременно мек и вълнуващ – глас, който блести с особената си индивидуалност и красота.

Пановски гастролира в СССР, Унгария, Сърбия. Записва много песни в БНР, издава няколко грамофонни плочи в студио „Балкантон”.

В края на живота си, след загубата на своя син, Иван Пановски пее в църковния хор на храма в квартал Панчарево. Въпреки трудностите песента и усмивката не слизат от лицето му.

Големият певец на България умира през 1998 г. в София.

РЕПЕРТОАР:
Сред най-известните песни на Иван Пановски са:

„Яничари ходят, мамо”
„Покани Гендо”
„Либе ле, либе денгубо”
„Петър Петранки думаше”
„Стано ле, моме хубава”
„Две ябълки”
„Беда бедили Тодора”
„Седнал Марко да вечеря”
„Огреяла месечинка”
„Янка през гора вървеше”
„Провикна се Радин баща”

 

МИТА СТОЙЧЕВА

Мита Стойчева е една от най-големите народни певици на Северна България. Родена е на 22 март 1909 г. в село Мекиш, Великотърновско (днес Обединение). Израства в музикална среда – майка й и по-голямата й сестра често пеят. От малка започва да се изявява на селските младежки събирания, а учителят й по музика Александър Петков – Земни разпалва у нея истинската любов към музиката. „Тя изпъкваше пред останалите деца със своя сладък мелодичен глас – спомня си учителят. – Не ми беше трудно да я изтъквам като особено даровита, защото при всяко нейно запяване веднага бликваше силата на завладяващия й сърцето глас.”

Първото си признание Мита получава пред селската публика. Нейните учители искат да я изпратят да учи музика, но неукият баща, уплашен от неизвестността, отказва. Омъжва я преди да е навършила 16 години. Въпреки непосилния селски труд и недоимъка, песента никога не слиза от устатата й. Мита пее навсякъде – на нивата, вкъщи. Хората харесват нейния топъл и звучен глас и често се спират да я послушат.

През 1939 г. на голям селскостопански събор във Велико Търново се провежда състезание за певци. Мита Стойчева печели първа награда – два бели бакъра с писана кобилица и една сребърна гривна. Това е началото на нейната слава извън пределите на родното й село.

През 1940 г. Мита Стойчева е поканена да направи записи на 30 песни от известната тогава фирма за грамофонни плочи „Микрофон”. През следващите две години певицата записва още 60 песни за същата фирма. Събира стари песни от селото, които учи по слух и успява да обогати репертоара си с повече от 400 песни, които по-късно издава в Института по музика, където обработват текста и мелодиите. Мита Стойчева е и автор на мелодии и текстове на десетки народни песни, въпреки че малцина знаят това. Тя записва десетки песенни шедьоври от Северна България за фонда на Българското Радио.

През 1942 г. Мита Стойчева пее за първи път в Радио София, а четири години по-късно става редовен сътрудник на Радиото. Премества се да живее в София и скоро се утвърждава като най-търсената и обичана народна певица. През 1954 г. се оформя певческа група от известни народни изпълнители с цел популяризиране на музикалния фолклор. Ръководител е Мита Стойчева. Групата е „Наша песен” и включва Лалка Павлова, Ика Стоянова, Славка Секутова, Радка Кушлева, Борис Машалов и Борис Карлов (акордеон). С тази група Мита Стойчева изнася над 5000 концерта в България и зад граница. Това са първите изпълнители, посланици на българската народна песен в чужбина. Сърбия, Чехия, Германия, Албания са само някои от посетените страни.

През 1959 г. отделът за народна музика в Радио София организира честване-юбилей за 50-годишнината на певицата Мита Стойчева. Тя е наградена с орден „Кирил и Методий” ІІ степен. По-късно, за 60-годишния си юбилей е удостоена със званието „Заслужил артист”, а Българската телевизия заснема филм за творческия й живот.

Гласът на Мита Стойчева е мек, топъл и затрогващ, изпълнението сърдечно и проникновено, орнаментиката и стилът на пеене – характерни за музикалната традиция на Северна България. Нейната дарба е не само в добрата интерпретация на песента, но и в умението да доразвива и обогатява древната фолклорна традиция. Репертоарът на Мита Стойчева включва хайдушки, исторически, любовни, жътварски, семейно-битови песни – общо около 400. Най-ярко впечатление правят бавните й хайдушки песни. Самата тя има предпочитание към безмензурните мелодии. В богатата им орнаментика се изявява в пълнота прекрасният глас на певицата. По-голямата част от песните й са записани в БАН, а най-хубавите излизат в сборника „Гукнали сиви гълъби”.

Мита Стойчева си отиде от този свят на 20 август 1976 г. Но нейните песни и до днес се носят навред из България за прослава на народната ни песен, за радост и удоволствие на народа. Днес в нейна памет се провежда Национален музикален конкурс „С песните на Мита Стойчева”.

РЕПЕРТОАР
Сред най-популярните песни на Мита Стойчева са:

„Отдолу идат ергените”
„Авлига пее в градинка”
„Мъри Златунке”
„Гукнали сиви гълъби”
„Снощи са турци дойдели”
„Изпровикна се Стоянка”
„Стоян месечко думаше”
„Мама Яна буди”
„Станю перчем реши”
„Трима братя дюлгери”
„Какво сей хоро извило”
„Похвалил ми се Бобина свекър”
„Снощи се върна юзбаши”
„Диляна мома хубава”

 

ЛАЛКА ПАВЛОВА

Лалка Павлова е една от незабравимите български народни певици от Северняшката фолклорна област. Родена е в град Тетевен на 6 април 1910 г. Още като дете научава от майка си и баба си над 50 народни песни, а в квартала започват да я наричат „Лалка певицата”.

На 12 години поради липса на препитание Лалка напуска родния си край и се преселва в столицата. С мъка се разделя с бащината къща, със спомените за Хайдушката поляна и Козур махала. Но запее ли с нежния си и сърцераздирателен глас, отново се връща по скъпите родни места, животът й се превръща в песен, а песните на нейния тетевенски край остават дълбоко в сърцето й.

Съдбоносна за Лалка се оказва срещата с народната певица Гюрга Пинджурова, която открива певческата й дарба и я мотивира да се яви на конкурс в Радио София. През 1945 г., след спечелването му, Лалка Павлова става редовна солистка на радиото.

По време на войната тя е инициатор за събиране на подаръци за фронта и лично ги занася на фронтоваците да ги зарадва. Пее и дава кураж на момчетата, когато над окопите им летят куршуми. А след войната Лалка тръгва на турнета из страната с различни художествени състави. Първото й продължително концертно турне е през 1946 г. с групата на Цвятко Благоев. Народните певци пътуват от село на село с каруци при големи неудобства. Пеят пред трудови колективи, в болници и военни поделения. От 1957 до 1970 г. Лалка Павлова е част от фолклорната група „Наша песен”, с която посещава както редица български градове, така и други държави. В тази група участват и народните певци Мита Стойчева, Борис Машалов, Радка Кушлева, акордеонистът Борис Карлов. В продължение на всичките години Лалка Павлова участва в над 450 концерта. С всяка изминала година репертоарът й се обогатява с нови песни, но тя никога не забравя старите тетевенски песни.

Гласът на Лалка Павлова е нежен и лиричен. Нейната жизненост я сближава повече с интимната седенкарска песен, с веселите и закачливи припевки, но тя изпълнява с лекота и изящество и сватбарски, юнашки и хайдушки песни. Записва на магнетофонна лента най-хубавите си песни, които звучат повече от 50 години в ефира на Радио София.

Лалка Павлова напусна този свят на 11 август 1986 година, но ни завеща едно безценно богатство – песните си и чаровната си жизнерадостна усмивка. В памет на народната певица от 1990 г. в Тетевен се провежда национален конкурс-надпяване за северняшки песни „С песните на Лалка Павлова”.

РЕПЕРТОАР
Сред най-известните песни на Лалка Павлова са:

„Рано е ранила, Нине”
„Доди, либе ле, довечера”
„Мен ми мама поричаше”
„Стефан Тодорки думаше”
„Рано рани Богдан войвода”
„Чичовите синове”
„Мамина Пенка гладна болярка”
„Цоне ле, лелина”
„Тръгнало е буле”
„Мама Тудоро думаше”

 

КАЙЧО КАМЕНОВ

Кайчо Каменов е един от най-популярните изпълнители на народни песни от Северняшката фолклорна област и по-специално от Видинския край. Роден е през 1923 г. в село Винарово, Видинско. Още от малък слуша с интерес пеенето на селските жени, чиито песни по-късно ще станат основа на неговия оригинален репертоар. Кайчо проявява рано забележителна певческа дарба, в младежките си години пее в църковния хор, а вечер гласът му се лее по седенките и селските тържества.

За Радио София го открива музикалният продуцент Георги Бояджиев. За кратко време Кайчо Каменов става популярен и обичан певец в цяла България. Той е първият професионален изпълнител, който утвърждава и популяризира песните от Видинския край. Много от тях записва за Българското национално радио, издава две дългосвирещи и няколко малки плочи в студио „Балкантон”.

Кайчо Каменов е от певците, отдали целия си съзнателен творчески живот на българската народна музика.Той непрестанно пътува с различни музикални групи и изнася концерти в почти всички краища на България.

Пеенето на Кайчо Каменов е специфично и характерно за песенната традиция на Северозападна България. Гласът му е висок, звучен и лиричен. С невероятна лекота певецът предава както драматични, така и лирични нюанси на своите изпълнения. Уникалните орнаменти, богатите динамични нюанси и прочувствено изпълнение печелят на Кайчо Каменов признание и много почитатели не само в България, а и навсякъде, където пътува с песента. Интерпретацията му на песните от Видинско и до днес остава неповторима и ненадмината. Особено въздействащ е един от неговите любовни бисери – колкото са мъглите по Дунав, толкова са мъките в сърцето на момък, чиято любима се е сгодила и омъжила.

Репертоарът на Кайчо Каменов включва както хороводни мелодии, така и бавни безмензурни песни. Повечето от песните му са влезли в Златния фонд на Българското национално радио, а доста от тях са издадени на грамофонни плочи в значителен за времето си тираж.

Кайчо Каменов умира през 1983 г. в София, но песните на родния му край живеят и днес с гласа на Любен Захариев, който е негов последовател, както и на младите певци, които ги изучават и изпълняват.

РЕПЕРТОАР
Сред най-популярните песни на Кайчо Каменов са:

„Чие е това момиче”
„Куне моме”
„Соколе, сиви соколе”
„Колко са мъгли по Дунава”
„Песен за Индже войвода”
„Снощи се седенка кладеше”
„Цветана на стол седеше”
„Дунаве, ой Дунаве”
„Дуня мела равни двори”
„Гено ле, конакчийке ле”
„Я ела брайно при кака”
„Нали ти рекох, Тодоро”
„Ой, девойко, църнаоко”
„Що си, Дено”
„Викнала Гана”
„Заправил Стоян воденица”
„Цонината майка”
„Добра, Добранке”
„Янче ле, бяло момиче”

 

ГЕОРГИ ГОРЕЛСКИ

Георги Горелски е роден във врачанско село Търнава през 1934 г. Любовта към народната песен наследява от майка си. От втори клас пее в училищния хор, а от седми е негов солист. Въпреки предложението да учи в школо за даровити деца, отива в духовната семинария, която напуска след година и завършва гимназия в село Галиче.По професия Горелски е педагог, но надарен с артистичност и глас, отдава живота си на българската народна песен.

Той ще бъде моят заместник” – казва за него големият певец Борис Машалов. Срещата с него е съдбовна за младия Георги Горелски. Кандидатства в музикалната академия, но тъй като не владее инструмент, не го приемат. Завършва учителския институт в Хасково със специалностите „Руски език” и „Пеене”.

Изявите му започват от 50-те години на ХХ век. Солист е на квартет „Тракия” и на димитровградски заводски хорове. Негови записи има в „Златния фонд” на националните радио и телевизия. Изпял е над 500 фолклорни бисера. Горелски има голяма заслуга и за обработването и популяризирането на хубавите тракийски песни. Признат е и от един от музикалните ни корифеи – академик Петко Стайнов. Репертоарът му е пъстра палитра от различни по стил, народност, тоналност и жанр песни. С еднаква лекота пее както народни песни от цяла България, така и оперни арии, руски и италиански песни. Пял е в Ташкент, в Германия, Турция, Франция, Русия, Швейцария, Унгария и др.

„При по-добър шанс, светът щеше да се радва на впечатляващия му диапазон.” – разказва в книгата си „Отвъд предела” Малин Димовски – негов колега. Ето какво е споделила Живка Шишкова, главен уредник в музей: „В края на всеки час запяваше и светът ставаше друг, ние също. Толкова бяха вълшебни тези песни, толкова бе проникновен този глас, толкова чист е човекът, че като си спомням за него, винаги ми се иска да бъда бяла и добра, та дано моят учител ме хареса”. Светла Билярска от детския отдел на библиотеката в Димитровград добавя: „Никога не бях чувала такива завладяващи песни, сякаш взети от резбованата орехова ракла на баба, извадени от моя учител, от този древен български алманах, който ние опознавахме”.

Георги Горелски умира през 1993 г.

РЕПЕРТОАР:
Сред най-известните песни на Георги Горелски са:

„Мила мамо”
„Ах, като чуеш, либе Марийке”
„Ходих долу, мамо, ходих горе”
„Какво се хоро виеше”
„Ловчанки моми, хубави”
„Пенка за вода отива”
„Маринчица по двор ходи”
„Сред село хоро играе”
„Какви овчари слезнаха”
„Мама на Тончо продума” 

МАРИН ИВАНОВ

Марин Иванов е роден в село Черни Вит, Тетевенско. Може би не случайно той се ражда в годината, когато Лалка Павлова запява по радиото – 1945. Съвременен будител – така най-кратко бихме могли да го наречем. Осемнадесет години Марин Иванов е секретар на читалището в родното си село Черни Вит. После дванадесет години организира любителското народно творчество в община Тетевен – обикаля околните села, изучава своя роден край, събира песни, обогатява местната фолклорна сбирка. От 1995 до 2003 г. е кмет на село Черни Вит и отново се проявява като народен изпълнител и деен организатор.

Марин Иванов е част от историята на местния фолклорен събор за автентичен фолклор, който се провежда в Черни Вит вече 30 години. Неуморен е до последните си дни – води фолклорна група, помага с опита си и както сам казва в образното си слово, „Потъквам някоя съчка в огнището”, за да е жив съборът в селото. „Сигурно Господ така ме е създал, че дните ми минават в непрекъснати, непрестанни срещи с песента”, споделя певецът.

Марин Иванов умира през 2011 г.

РЕПЕРТОАР:
Сред най-известните песни на Марин Иванов са:

„Я излез, момкова майка”
„Предете, дячка”
„Снощи си минах, тънка Фидано”
„Дей-гиди вино червено”
„Слънцето трепти, изгрява”
„Тоте, де кака ти”
„Овчар по бряг ходи”
„У Тотини равни двори”
„Снощи, мамо, се завърнах”
„Излез, Янке”
„Седнал ми Богдан”
„Айде ма либе заведи”
„Баюва Лале”
„Какво ми се татък чуе”